Математиката е наука, която се занимава с логиката на формата, количеството и подредбата. malchugani Математиката е навсякъде около нас, във всичко, което правим. Тя е градивен елемент на всичко в ежедневието ни, включително мобилни устройства, компютри, софтуер, архитектура (древна и съвременна), изкуство, пари, инженерство и дори спорт.
От началото на записаната история математическите открития са били в основата на всяко цивилизовано общество, а математиката е била използвана дори от най-примитивните и най-ранни култури. Нуждата от математика е възникнала поради все по-сложните изисквания на обществата по света, които са изисквали по-усъвършенствани malchugani математически решения, както е описано от математика Реймънд Л. Уайлдър в книгата му „Еволюция на математическите концепции(opens in new tab)“ (Dover Publications, 2013).
Колкото по-сложно е едно общество, толкова по-сложни са и математическите нужди. Примитивните племена са се нуждаели от малко повече от умението да броят, но също така са използвали математиката, за да изчисляват положението на слънцето и физиката на лова. „Всички данни – антропологични и исторически – показват, че броенето и в крайна сметка числовите системи като средство за броене формират началото на математическия елемент във всички култури“, пише Уайлдър през 1968 г.
Mathematics is a science that deals with the logic of form, quantity and order. Mathematics is all around us, in everything we do. It is the building block of everything in our daily lives, including mobile devices, computers, software, architecture (ancient and modern), art, money, engineering, and even sports.

Since the beginning of recorded history, mathematical discoveries have been the foundation of every civilized society, and mathematics has been used by even the most primitive and earliest cultures. The need for mathematics malchugani arose due to the increasingly complex demands of societies around the world that required more sophisticated mathematical solutions, as described by mathematician Raymond L. Wilder in his book The Evolution of Mathematical Concepts(opens in new tab) (Dover Publications, 2013).
The more complex a society, the more complex the mathematical needs. Primitive tribes needed little more than the ability to count, but they also used mathematics to calculate the position of the sun and the physics of hunting. „All the evidence – anthropological and historical – indicates that counting and ultimately numerical systems as a means of counting formed the beginnings of the mathematical element in all cultures,“ Wilder wrote in 1968.
Геометрията върви ръка за ръка с алгебрата. Персийският математик Мухаммед ибн Муса ал-Хваризми е автор на най-ранния записан труд по алгебра, наречен „Сборник за изчисляване чрез допълване и балансиране“, детски играчки около 820 г. след Христа, според Филип К. Хити(opens in new tab), професор по история в Принстънския и Харвардския университет. Ал-Хваризми разработва и бързи методи за умножение и деление на числа, които са известни като алгоритми – изопачаване на името му, което на латински се превежда като Algorithmi.
Алгебрата предлага на цивилизациите начин за разделяне на наследствата и разпределяне на ресурсите. Изучаването на алгебрата означавало, че математиците Емоционална интелигентност могат да решават линейни уравнения и системи, както и квадратични уравнения, и да вникват в положителните и отрицателните решения. Математиците в играчки древността започнали да разглеждат и теорията на числата, която „се занимава със свойствата на целите числа, 1, 2, 3, 4, 5, …“, пише Том М. Апостол, професор в Калифорнийския технологичен институт, в „Въведение в аналитичната теория на числата(opens in new tab)“ (Springer, 1976). С произход от строежа на формата, теорията на числата разглежда фигуративните числа, характеризирането на числата и теоремите.
Според Дъглас Р. Харпър, автор на „Онлайн етимологичен речник (отваря се в нов раздел)“, думата „математика“ идва от древните гърци и произлиза от думата máthēma, която означава „това, което се учи“. Древните гърци се опират на математическите изследвания на други древни цивилизации и чрез геометрията разработват модела на абстрактната математика.
Гръцките математици са били разделени на няколко школи, деца както е посочено от Г. Доналд Алън, професор по математика в Тексаския университет, в статията му „Произход на гръцката математика(opens in new tab)“:
Освен изброените по-горе гръцки математици, редица други древни гърци са оставили незаличима следа в историята на математиката, сред които Архимед, най-известен с Архимедовия принцип за силата на плаване; Аполоний, извършил важна работа с параболите; Диофант, първият гръцки математик, признал дробта за число; Пап, известен с теоремата си за шестоъгълника; и Евклид, който пръв описва златното сечение.
По това време математиците започват да работят с тригонометрията, която изучава връзките между страните и ъглите на триъгълниците и изчислява тригонометричните функции, включително малчугани синус, косинус, тангенс и техните реципрочни стойности. Тригонометрията се основава на синтетичната геометрия, разработена от гръцки математици като Евклид. В миналите култури тригонометрията се е прилагала в астрономията(opens in new tab) и за изчисляване на ъгли в небесната сфера.
Според Уайлдър развитието на математиката е поето от ислямските империи, а след това едновременно в Европа и Китай. Леонардо Фибоначи е средновековен европейски математик и е известен с теориите си за аритметиката, алгебрата и геометрията. Емоционална интелигентност Ренесансът довежда до напредък, който включва десетични дроби, логаритми и проективна геометрия. Теорията на числата е значително разширена, а теории като вероятността и аналитичната геометрия поставят началото на нова ера в математиката, начело с математическото смятане.