СЪДЪРЖАНИЕ:Емоционалната осъзнатост се учи постепенно. Детето може да разпознава и назовава чувства, да ги изразява по безопасен начин и с подкрепа да избира как да постъпи. Това не е фиксиран етикет или умение, което родителят може да гарантира с няколко стъпки; темпераментът, възрастта, опитът и средата имат значение.
Как да подкрепяте детето
- Забележете чувството и го назовете предпазливо. Например: „Изглеждаш разочарован, че играта свърши.“ Оставете детето да ви поправи, ако грешите.
- Приемете чувството, като поставите граница на поведението. „Разбирам, че си ядосан; няма да позволя да удряш. Нека намерим безопасен начин да покажеш гнева си.“ Чувството не е лошо, но нараняването не е приемливо.
- Изслушайте, преди да давате решение. Попитайте какво се е случило и от каква помощ има нужда. Понякога детето иска близост, а понякога — малко пространство.
- Показвайте собствен пример. Назовете спокойно своето чувство и начина, по който се справяте: „Напрегнат съм, ще поема въздух и после ще продължим разговора.“
- Използвайте игра и истории. Книжка, кукли или рисунка могат да помогнат на детето да говори за емоции, когато не му е лесно да започне директно.
- Практикувайте гледната точка на другия. Попитайте какво може да чувства другото дете и как може да се поправи ситуацията. Не налагайте незабавно извинение или споделяне без разбиране.
Съобразявайте очакванията с възрастта
Малките деца често имат нужда възрастният да им помогне да назоват чувството и да се успокоят. С порастването могат постепенно да обсъждат повече решения и последици. Развитието не следва еднакъв график, затова сравненията с връстници рядко помагат.
Кога да потърсите подкрепа
Ако силните реакции са продължителни, често пречат на ежедневието или детето наранява себе си или други хора, обсъдете притесненията си с педиатър или специалист по детско психично здраве. Тази статия предлага общи идеи и не заменя индивидуална оценка.
Допълнителни насоки за разговор и подкрепа на чувствата има в материалите на Американската академия по педиатрия и Центъра за детско развитие към Харвардския университет.
Коментари