България, подобно на всяка друга държава има своите семейни празници. Всички обичаме да сме със семействата си, да усещаме спокойствието и уюта на дома. В тази статия ще ви представим едни от най-празнуваните и почитани семейни празници, които всички ние чакаме с нетърпение.
Коледа |Всички семейни празници
Коледа е един от най-обичаните семейни празници на всички българи. На Бъдни вечер се подготвят постни ястия: червени чушки, пълнени с боб или ориз, постни сармички, тиква, както и специална баница, където се поставят монети и клонки от дрян за щастие и здраве. Интересно е, че броят на ястията трябва да е нечетен – седем, девет или единадесет.
Коледа, започва още в първите часове след полунощ на 25 декември. На вратите на къщите чукат „коледарчета“ и пеят коледни песни с пожелания за щастие и здраве на собствениците на къщата, потупвайки ги с техните дрянови пръчки, украсени с конци, монети и пуканки, така че годината да донесе късмет. Н някой части коледарите са млади момчета.
Коледа отбелязва завършването на поста, който продължава 40 дълги дни, така че празничните маси са пълни с лакомства. Тук и празнично прасе с кисело зеле, традиционни кебапчета и пуйка и разбира се българско вино и ракия.
Великден
Великият ден (Великден) – основният празник на всички православни християни и семейства. В България този ден се празнува в голям мащаб и е официален празник, както следващия понеделник. Подготовката за Великден започва още в четвъртък, когато обичайно се боядисват яйца и да се пекат козунаци. Първото яйце задържително трябва да е червено.
В полунощ, от събота до неделя, Великденската служба започва във всички църкви в България, след което българите се поздравяват помежду си с думите „Христос Воскресе! Во истина возкресе!“ А в неделя е „боренето“ с яйца и похапване на ястия от агнешко месо, пресни зеленчукови салати и червено вино.
Сирни Заговезни |Всички семейни празници
Друг семеен празник е Сирни Заговезни. Сутринта се запалват огньове на най-високото място в селото, града или на мегдана. Вярва се, че докъдето стига огънът, дотам ще има плодородие. Запалва се слама и се прескача за здраве. На този ден мъжете хвърлят в двора на любимата си „чавги“ – запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
На празника се иска прошка. По традиция по-младите искат прошка от по- възрастни роднини и близки. Целуват ръка на родителите си казват думите: „Прощавай, мале, тате…“ , а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително трябва да присъстват млечни храни – сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва.
Това е последния ден, в който може да се ядат млечни храни. След това започва постът, който е с продължителност седем седмици. След празничната трапеза се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го пипат с ръце. Вярва се, че само да го допреш със зъби – цяла година ще си здрав.
Нова Година
Шумното празненство започва вечерта на 31 декември всяка година. На този ден се събират приятели и семейства и се подаряват подаръци. Масата трябва да е богата с много разнообразните ястия, а колкото по-разнообразни са, толкова по-щастлива ще е годината. Готви се свинско с кисело зеле и месни ястия.
Семейните празници са хубаво нещо, защото всички от семейството са заедно, а хора които не живеят в родните си градове се прибират, за да празнуват със семействата си и да отбележат българските традиции.
Препоръчваме ви още:
Факти за живота на село, които ще ви изненадат
